понеделник, 21.03.2016

Гр. Сандански

P1110506

Градски парк „Свети врач”
Гордост за санданчани е красивият градски парк, който от 1981 г. носи старото име на града – „Свети Врач”. Началото му поставя ген. Георги Тодоров, командир на Втора българска армия, през 1916 – 1919 г., когато с войниците си засажда първите фиданки от бял и черен бор и внесените от Италия кедър и софор. Днес, в парка виреят около 200 средиземноморски растителни вида, между които вековни чинари, обявени за природни забележителности, кедри и секвои, върби, иглени борове, гинко билоба, магнолия, нар и др. Сред парка се намират дървени беседки, детски кътове, множество малки водни басейни, голямо изкуствено езеро с водни колела, както и Летен театър и стадион.

DSC_0019

Археологически музей
Основан е през 1936 г. и е разположен над основите на базиликата на епископ Йоан, един от 5-те археологически музеи в България, специализиран в областта на античната археология. В музея се намира уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика (І-ІІІ в.) – най-голямата в България, рядко срещана в Европа и характерна само за този регион, както и мозайки от раннохристиянския период (ІV-VІ в.) с площ над 350 кв.м. Като цяло колекцията му включва 11 367 музейни експонати.

DSC_0022

Раннохристиянски комплекс
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение. Включва базилика, стоа и антична улица от V – VІ в., експонирани на открито. Открити са и великолепни подови мозайки, съхраняващи се в Археологически музей Сандански.

1DSC_0038

Епископска базилика
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение. Най-представителната и монументална сграда, откривана досега в античния град от периода V-VІ в. Тя е типична класическа елинистична базилика, която включва и баптистерий (кръщелня), който по форма и размери е единствен в България. Разкрити са великолепни подови мозайки и разкошна вътрешна архитектура с колонади в римо-коринтски стил, уникална мраморна олтарна преграда с изображения на сцени от Евангелието.

Комплекс „Паметник на Спартак”

600_1000_1_DSC_5884
Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак. Днес този легендарен тракиец, и неговият произход от тези земи са увековечени с мемориален комплекс „Спартак”, който посреща и изпраща гостите на Сандански на самия вход на града.

20160520103920_75143

Църква „Св. Георги”
Построена през 1952 г., църквата представлява умалено копие на храма “Св. Александър Невски” в София. Изографисана е през 1964 – 1967 г. от художника Николай Шелехов, син на руски емигрант и майка германка, а иконите от иконостаса са дело на художника Христо Апостолов.
Църквата се намира в близост до центъра на града, а районът около нея е оформен като място за отдих и почивка.

DSC_0559

Манастир „Св. св. Козма и Дамян”
Малкият манастир се намира на 2 км. северно от централната част на гр. Сандански, близо до десния бряг на река Санданска Бистрица. Той е разположен на живописно място сред естествени ливади, овощни градини и богата зеленина. Историята му започва през ХІV в, като по-късно е разрушен от турците. Възстановен е през 1928 г., а през 90-те в двора му са изградени параклисите на св. Петка и св. Димитър. Счита се, че тук са живели и лекували светите братя безсребреници св. св. Козма и Дамян.

Гр. Мелник

DSC_1250

Мелник е най-малкият град в България, притежаващ неповторимо очарование и   романтика, съхранил в значителна степен старинната си архитектура от Средновековието и епохата на Българското Възраждане. Притежавайки уникални археологически и архитектурно-художествени забележителности, град Мелник е обявен за град-музей като част от културно-исторически резерват с международно значение и е от особена важност за развитието на туризма на територията на общината.

2

Исторически музей
Свидетелства за богатата история на град Мелник могат да се видят в Музея за историята – филиал на археологическия музей в град Сандански Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Фондът му съдържа 5 144 музейни експоната.

DSC_1239

Турски конак
По неофициални данни, монументалната старинна обществена сградата е изградена през 1821 г. През османската епоха в нея се помещава градската и областна управа (Конак), а след 1913г., когато Мелник остава в пределите на България, тя е превърната в Правителствено здание. По-късно се ползва за училище, а след построяването в 1972 г. на новото училище в съседство, става ученически пансион.

16_big

Болярска къща
Тя е архитектурно-строителен паметник на Средновековието с национално значение. Eдна от най-старите сгради на Балканския полуостров, макар и частично запазена. Първоначалният период на строеж датира от първата половина на ХIII в. , когато е била резиденция на деспот Алексий Слав, в средата на ХIII в. част от нея е опожарена и разрушена, през следващите векове е възстановена и преустроена, в края на ХVII в. е порутена в някои сектори, в началото на ХVIII в. – основно преустройство, свързано с изграждане на тавански етаж и часовниковата кула, просъществувала до началото на ХХ в.
През късното Средновековие и Възраждането, тя е била една от най-пищно обзаведените жилищни сгради в Мелник и района, с вътрешен двор с мраморни настилки, фонтани с мраморни статуи, зали и стаи с мозаечни подове, стенописи, прозорци с цветни стъкла, като част от Славовата крепост е заемала най-важната стратегическа позиция в първото ниво на отбрана на крепостта.

18

Кордопулова къща
Тя е най-голямата възрожденска постройка у нас. Строена е през 1754 г. и е принадлежала на богатият мелнишки винопроизводител и търговец – Кордопулос. Къщата е уникално съчетание между вътрешна и външна архитектура, с богати дърворезби, многоцветни витражи, рисувани стени, със зимна и лятна градина. Мазето представлява лабиринт от тунели, в които зрее и се съхранява прочутото мелнишко вино.
Реставрирана е през 1973-79 г.

58_big

Църква „Св. Варвара”
Църквата се намира под Кордопуловата къща. Счита се, че е построена през XIII – XIV век, по времето на разцвета на град Мелник. Днес на мястото на руините може да се намери само смътен образ на миналото й величие и красота. Останали са само развалени стени, олтара и абсидата при олтарното пространство. Местни жители са поставили икона на Света Варвара на олтара.

l_block_record_170_7d3o0k2w6m

Св. Антоний
Църкватa „Св. Антоний“ се намира на десет минути пеша от центъра на град Мелник. Тя е паметник на културата с национално значение, и е част от културно-историческия резерват „Мелник“. Построена през 1765 година.
Съществува поверие, че патронът на храма – Свети Антоний лекувал душевно болниза което свидетелства запазеният ствол с железни вериги, с които са се връзвали буйстващите. По средата на храма има специална плоча с двуглавия орел на Патриаршията. Такива са поставяли само там, където лечебните свойства са особено силни.
Цялата църква е изписана с цветя, херувими, серафими, ангели. Изключително ценен е иконостасът, иконите (особено „Матер Божия“ и „Св. Богородица честнейшую херувим“ от XVIII век) и стенописите.

21

Църква „Св. Николай Чудотворец”
Намира в югоизточна част на Мелник, в близост до центъра на града и е паметник на културата с национално значение. Църквата е построена през XIII век. През Средневековието е представлявала еднокорабна малка сграда, а през годините е била преустроявана и разширявана няколко пъти. През 1756 година тя придобива вида, в който е и до днес, като доказателство за това е надпис върху олтарната стена в източната част на църквата. През 1895 година църквата е била опожарена, но в началото на XX век отново възстановена от Националния институт по паметниците на културата. В нея се съхраняват уникални икони с изключителна художествена стойност, представляващи уникални образци на зографска школа на Мелник и околните села. Днес църквата е една от малкото действащи църкви в град Мелник.

65

Църква „Св. Йоан Предтича”
Намира се в северозападната част на град Мелник на десният бряг на Мелнишка река. Местното население я нарича „Свети Яни“.
Построена е през XVIII-XIX век. Тя е паметник на културата с национално значение като част от културно-историческия резерват „Мелник“. Храмът е богато украсен с цветни стенописи. Колоните са изрисувани с цветни гирлянди и китки, има букети по иконостаса. Иконостасът и царските двери представляват изключителна художественна стойност. Уникална е и колекция от икони, част от които са били написани от зографи Лазар Аргиров и Яков Николай.
В този храм за разлика от другите има два реда балкони, един за жените и един за момите,а мъжете и момците стояли долу.
В момента църквата „Св. Йоан Предтеча“ действа като гробищна църква на град Мелник.

l_block_record_637_1x8u8m6k1g

Крепост на Деспот Слав
Паметник на културата с национално значение. Намира се в близост до град Мелник, на хълма Свети Никола (южно от града). Комплексът „Деспотславова крепост” включва и няколко духовни храма със същото разположение („Св. Зона”, „Св. Никола” и „Св. Харалампий”).
Крепосттта датира от началото на ХI в. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207), тя е преустроена, поради което носи и името на владетеля. Това е периодът на най-големия възход на Мелник, когато градът се превръща в център на Мелнишкото художествено средище, известно не само с оригиналната си иконописна школа, но и с уникалната си сграфитокерамика.

sv_zona1

Манастир „Св. Богородица Спилеотиса” (Св. Зона)
Паметник на културата с национално значение. Един от най-ранните образци на градското манастирско строителство в българските земи от началото на ХIII в. Три пъти разрушаван и отново възтановяван ( средата на ХIII в., втората половина на ХVI в. и началото на ХVIII в.). Просъщесвувал до началото на ХХ в. Запазил за дълго време почетното си място в духовния и културния живот на Мелник, дори и като метох на Ватопедския манастир на Атон. От края на ХII в. до средата на ХIХ в. носи името “Богородица на светия пояс” или още “Св. Зона”. Единствения манастир в България, който е е получил статут на “деспотски и царски” от Алексий Слав.
Върху останките от главния му храм е построен сега действащият параклис “Св. Зона”.

melnik_sveti_nikola

Св. Никола
Тя е паметник на културата с национално значение. Построена в началото на ХIII в. като митрополитска църква от севаст Владимир върху основите на тракийско светилище. Днес е запазена само източната стена и няколко елементи от интериора. Върху руините на църквата още личат стенописите с изключително висока художествена стойност. Част от тях се съхраняват в Софийския археологически музей.

Село Рожен и Роженски манастир

rozenski-manastir-zaglavna

Манастирът е най-голямата религиозна обител в Пиринския край и едно от най-старите духовни средища в България. Предполага се, че е основан по времето на Деспот Алекси Слав (12-13 в.).
Има формата на неправилен шестоъгълник, като жилищните помещения обгръщат красив двор, в който се намира манастирската църква „Рождество Богородично” с параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Установени са стенописи от 1573 г. Иконостаса е майсторско изпълнение с богата орнаментика.
Роженският манастир има своята чудотворна икона-защитничка – “Дева Мария”. Тя е точно копие на чудотворната икона “Богородица-Портарница”
В непосредствена близост до Роженския манастир се намира църквата “Св.Св. Кирил и Методий”, построена по инициатива на Яне Сандански и в чийто двор се намира гробът му.

Село Златолист

IMG_0581

Църквата „Свети Георги” в село Златолист е построена 1857 г. Забележителна е със старите си стенописи, изографисани през 1876 г. от зограф Теофил Минов от с. Галичник, Реканско. Сред стенописите има особено интересни сюжетни изображения на: Св. Св. Кирил и Методий с легенда, която пояснява, че са български просветители, родени в Солун. В средата на храма, под купола, е разположена мраморна плоча с двуглав орел. Съществуват легенди, че който стъпи на нея, се излекувал от каквото и да е болен. В двора на църквата се намира чинар на около 1300 год. за който също се смята че помага при различни заболявания.
През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен малък манастирски комплекс. През І-та половина на ХХ в. в стаичката на женското отделение е живяла преподобна Стойна, почитана от местното население заради лечителските си и пророчески дарби. Родена на 9 септември 1883 г. в Хазнатар, Серско. На 7 години ослепява. Останала сираче, тя идва в манастира „Свети Георги”, с. Златолист и остава да живее там до смъртта си – 22 декември 1933 г. Животът й минава в пост и молитви. Известна е с това, че е помагала на хората в болистите им.

Село Голешово – Музейна сбирка на Яворов

Сбирката е разположена в с. Голешово в Хаджисимеоновата плевня, където през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с 8 четници е обграден от многоброен турски аскер. Деветимата мъже успяват да се измъкнат като по чудо. Основната тема на музейната сбирка е именно „Битката при Голешово на 23 април 1903 г.” Експозиционният й план включва информационно табло, снимки на значими личности и места, факсимилета, както и писмо от Гоце Делчев до Пейо Яворов.

НП „Пирин”

Unicode

Национален парк „Пирин“ е създаден през 1962 г. и обхваща над 40 000 хектара вековни гори, удивителни мраморни върхове-гиганти, изумрудни езера, мъхави еделвайси и бистри реки, които представляват естествен пейзаж и среда за обитаване от редица животни като диви кози, сърни, мечки, диви котки и вълци и др. НП „Пирин“ е включен в програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.
На територията на община Сандански се падат около 31% от територията на парка, като тя е обособена в два паркови района – Каменица и Трите реки.

Резерват „Али Ботуш” – планината Славянка

img_0415

Славянка е шестата по височина планина в България, седем от върховете й са над 2000 м, а най-висок е Гоцев връх – 2212 м. Тя е една от най-безводните планини в България, напоявана предимно от пролетните и летни дъждове и топенето на снеговете. Въпреки това, през пролетта Славянка се превръща в същинска цветна градина. Не случайно е считана за ключов флористичен формообразувателен център на Балканския полуостров, със своите над 1400 вида растителност, 42 от тях – балкански ендемити и 20 – български, някои на възраст над 400 г. Тук се намира и най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров.
Фауната й също е удивително богата, освен характерните за страната ни сърна, дива свиня, лисица и др., тук се срещат над 1200 вида насекоми. От тях особено интересни са пеперудите, между които има нови за науката видове.
Желанието за опазването на това разнообразие е причината за създаването на резервата „Алиботуш”, носещ старото име на планината. Резерватът обхваща територия от 1185,8 ха, което представлява по-голямата част от планината. На 01.03.1977г. Алиботуш става един от малкото български резервата, включени в листата на биосферните резервати по програма „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО като територия, служеща за запазване на световното природно наследство.

Защитена местност „Мелнишки скални пирамиди”

DSC_1250

Мелнишките скални пирамиди са красиви пясъчни образувания, на места напълно вертикални, с треви и широколистни дървета по върховете и притежаващи висока естетическа стойност. Освен пирамидална форма имат и форма на гъби, конуси, игли и др.
Мелнишките скални пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 г. и обхващат площ от около 1 165,6 ха. Намират се на надморска височина от 350 до 850 м, а височината на самите пирамиди достига до 100 м.

Водопад – м. Попина лъка

ALIM9082r-1024x768

Водопадът в м. Попина лъка се намира в Южен Пирин и е разположен по течението на река Башлийца, която заедно с река Сърчалийца, дава началото на преминаващата през гр. Сандански река Санданска Бистрица. Водопадът е с височина около 12 метра и е пълноводен през цялата година, което го прави изключително привлекателен туристически обект. Притежава два пада на водата, като между тях има водно пространство, удобно за скокове във вода. На 11 октомври 1965 година Попинолъшкия водопад е обявен за природна забележителност.

Водопад и Гарванова скала – с. Кашина

Водопадът, намиращ се в близост до с. Кашина, е висок 20 м и е познат сред местното население като Скока. Името му идва от това, че буйните реки на Кашинската река, след като укротят стремителното си спускане откъм Пирин планина на равната поляна под небезизвестната Гарванова скала, изведнъж правят стремглав скок и политат със страшна сила в 20 метровата бездна. Кашинлии наричат водопада “Нашия малък Ниагара”.
Гарванова скала, намираща се до водопада, е друг природен феномен, който придава характерен вид на мястото. Тя е висока над 100 метра и се извисява над ждрелото на реката като древен исполин. Погледната отдолу, тя представлява величава стихия от струпани каменни блокове, наслоени в причудливи форми един върху друг. Името й идва от белоглавите орли, населявали някога скалата, които местното население наричало гарвани.




Синя зона