вторник, 22.03.2016

Град Сандански е един от най-старите градове не само в България, но и на Балканите и в Европа. Първите поселения на човека на мястото на дн.гр.Сандански датират от края на 13 и началото на 12 век преди Христа, от времето на бронзовата епоха. Откритите през миналата година четири погребения показаха, че градът е съвременник на Троянската война и не е изключено траките населявали този район да са участвали на страната на троянците.

Първите писмени сведения за района дават античните автори Плутарх и Страбон, които макар и не абсолютно точно локализират в долината на Средна Струма тракийские племена меди и синти. През 4 в. преди Христа те биват завладяни от Филип Втори Македонски, а от 2 в. преди Христа от легионите на римската република. Именно при завладяването на медите от Рим, при някои от техните походи като пленник в Италийския полуостров попада и тракиеца Спартак. За него през 70-те години на нашия век, немския професор по антична история ЦИГЛЕР, доказва че е принадлежал на тракийското племе меди, населяващо земите около гр.Сандански.

Въстанието на Спартак избухва в гладиаторската школа на Лентул Батият в гр.Капуа недалеч от РИМ. Въоръжените с домакински ножове 74 гладиатори успяват да избягат от охраната на школата и по пътя, обирайки войници и въоръжени граждани, се подготвят за отчаяна съпротива. Поради гражданските борби в самия Рим срещу въстаниците не се изпращат веднага значителни военни сили, което им позволява да се укрепят в недостъпните места на планината Везувий. Италия по това време е пренаселена с роби, бивши войни от покорените на Рим земи, които са лесно податливи на бунт и съпротива. По това време Кампания е съсипана от грабежите на суланци и нейното свободно население няма сили да се справи с робското въстание, дори част от свободните селяни, отчаяни от мизерията в която изпадат се присъединяват към Спартак. Така робското движение получава допълнителна подкрепа и лесно въстаниците разбиват войските на преторите Клодий, Вариний и легатите им. Въстанието се разраства масово, когато Спартак преминава от Кампания в Лукания и Брутиум, където изобилства от роби пастири, въоръжени от робовладелците за борба с разбойници и крадци. Робската армия достига до 70 000 войни, като в град Турии Спартак организира лагер за обучение на войската си. Междувременно Крикс и присъединилите се към него гали и германи се отделят от отряда на Спартак, поради намерението си да плячкосват завладените земи, както правят и самите им племена. Спартак не разрешава на останалите при него въстаници да унищожават завзетите имоти.

Войските на консулите Попликула и Лентул не успяват да унищожат армията на Спартак в битката в Самниум, а разбити напускат бойното поле като му оставят обоза си. На път към Цизалпийска Галия Спартак със 100 000 войска разбива армията на проконсула на провинцията Г. Касий Лонгин. Различните изследователи са на мнение, че Спартак или първоначално се опитва да напусне Италия, или прави обходна маневра, за да завладее град Рим.

След избиването на военнопленниците и изоставяне на обоза, с бърз ход 120 000 армия на Спартак се насочва по Фламиниевия път към Рим. В самия Рим на Крас са дадени диктаторски пълномощия, въведена е забравената децимация във войската, повикани са армиите на Помпей от Испания и на Лукул от Тракия. На границата с Пиценум пътят на робите е преграден, но изпратените в обход два легиона начело с легата Мумий са унищожени от въстаниците. За да попълни войската си и да разтегли линията на фронта, Спартак отново тръгва на юг, където се опитва да прехвърли с помощта на киликийските пирати 2 000 доброволци, които да повдигнат на въстание робите в Сицилия. Пиратите не удържат думата си, а самите сицилийски роби са дотолкова смазани от наказателните мерки, последвали сицилийските въстания, че не се вдигат сами на бунт. Крас се опитва да прегради пътя на Спартак обратно към Рим с дълбок ров и крепостна стена от море до море, като го затваря в Регионския полуостров, но в бурна снежна нощ Спартак пробива линията на Крас и пътя му към Рим отново е освободен.

От Испания и Тракия на помощ на Рим пристигат войските на Помпей и Лукул. В желанието си да изпревари сливането на тези армии с армията на Крас, Спартак напада Лукул в силно укрепеният Брундизиум, но не успява да го превземе. След това се хвърля срещу отряда на Крас, но по пътя към него, от армията на робите се отделят 12 000 недоволни от непрекъснатите войни начело с италиеца Гай Каниций и някой си Каст. Тези въстаници са напълно избити от армията на Крас. Някъде в Северна Лукания армията на Спартак влиза в открит двубой с главните сили на Крас. Разгромът на армията от роби е жесток. Тялото на Спартак, за който античните автори твърдят, че е ранен с копие в бедрото, не е открито.

Потушаването на въстанието на Спартак затвърждава римската власт,която постепенно завладява целия Балкански полуостров.От този момент 1 в. след Христос античният град под дн.град Сандански преживява първия си значителен културно-икономически възход превърнал го в най-значителния център по долината на Средна Струма.От този период 1-3 в. сл.Христос понастоящем Археологическия музей на гр.Сандански разполага с уникална колекция от римска надгробна пластика,единствена по рода си в България.Гордост за всеки музей биха били надгробните плочи на ВАЛЕРИЙ ПУДИС,на РУФ,на АСКЛЕПИЙ и други,които са на много високо художествено равнище.

Разрушването на града от варварските нашествия към края на 4 в. сл.Христос
както и приемането и налагането на християнската религия от 330 г. сл.Хр.насетне са новите фактори довели до новия разцвет на християнската архитектура и изкуство в ранно християнския град,който наследил античния град.Откритите досега пет базилики,заедно с изключителния по рода си Епископски комплекс ,недалеч от дн.сграда на кметство Сандански са потвърждения за водещата му роля в икономиката, културата и разпространението на християнството по долината на Струма. Великолепните мозайки, колони, каптели, части от олтарни прегради и други са свидетелство за високия материален израз на ранно християнската култура.

Край на всичко това слагат големите размествания на европейските племена към края на 6 и началото на 7 век. Едва в началото на 20 век.селцето СВЕТИ ВРАЧ започва своя нов икономически и културен възход, на които сме свидетели днес.




Синя зона